Наличните днес видео технологии са цифрови. Когато те все още не са зрели, експертите твърдят, че цифровото видео е много по-лошо от аналоговото, тъй като последното съдържа повече информация. Въпреки че първоначално това беше вярно, днес вече не е вярно. Напредъкът, постигнат през последните години, позволи да се улови много повече информация от всяко изображение и това е приложимо както в професионалната област, така и в тази на аматьорите. Само преди десетилетие потребителите имаха аналогови системи за видеозапис, способни да представят едва 250 линии, докато с днешните цифрови системи могат да се получат изображения с повече от 500 линии, т.е. повече от двойно. Понастоящем видео изображенията също са цифрови през целия процес, от заснемане чрез предаване, съхранение и редактиране, до представяне на екрани от последно поколение. Това е от голямо значение. Докато при аналоговата видео яснота и дефиницията на изображението се губеха при всяка стъпка и при всяка манипулация, на която беше подложен оригиналът, при цифровото видео няма аберация или износване между поколенията.
Както знаете, терминът видео генериране се използва за определяне на резултатите от последователните манипулации, на които е подложено видеото. Когато зареждаме оригинала на компютъра, имаме първо поколение. Ако коригираме цвета на изображението, за да елиминираме например жълт глас, резултатът ще бъде видео от второ поколение и т.н. В старото аналогово видео, колкото повече поколения, толкова по-ниско е качеството.
Видеокамерите имат особен начин за заснемане на изображения. Те не ги улавят като непрекъсната повърхност, както вече знаете. Те го правят с помощта на пиксели, което е минималната мерна единица. За целта те разделят изображението на малки пропорции и присвояват различни математически стойности на всеки от тях в зависимост от интензивността на светлината и доминиращия цвят във всеки фрагмент. Всеки пиксел съответства на клетка на CCD. Информацията от всички клетки се групира в информационен пакет, съответстващ на цялостното изображение, така че процесорът на изображения да може по-късно да го възстанови. Реконструкцията се извършва точка по точка, подреждайки ни в ред и с необходимите цветове и интензивност. Това е процес, който завършва за хилядни от секундата.
Имайте предвид, че за да разберете видео сигнала, трябва да знаете две понятия: яркост и цветност. Яркостта представлява осветяването на сигнала, нещо като монохромното изображение с различните си интензитети на сивото. Chrominance предоставя информация за интензивността на цвета на изображението, но чрез пропорцията, която има на всеки от основни цветове: червен, зелен и син.
Както можете да видите, говорим за изображения, вместо за видео, сякаш видеокамерите всъщност правят снимки; Не бихте били далеч от реалността, ако така го тълкувате. Ще разберете, че киното не е движещо се изображение, а много бързата последователност от 24 кадъра в секунда. Поради феномен на човешкото възприятие т.нар Постоянство на зрениетоНе сме в състояние да визуализираме изображенията поотделно, но ги виждаме като непрекъснато движение. Любопитно е, защото макар след десетилетия на кино и телевизия да се научихме да различаваме тези движещи се образи от реалността, първите зрители, които присъстваха на прожекция на филм, избягаха ужасени пред влак, който се насочваше към екрана, защото те все още не се бяха научили да идентифицират кинематографичното изображение от истинското. Всъщност това се случи при проектирането на снимките на братя Люмиер «Lпристигане на влака до гарата на la ciotat»
Истината е, че видеото и филмът са много сходни, въпреки че се различават по технология за заснемане на изображения. В киното се използват сребърни емулсии, докато видеото се възползва от способността на светлината да се превръща в електричество и обратно. Въпреки това, когато гледаме видео филм, той не е непрекъснат. Всъщност разглеждаме поредица от цифрови снимки със скорост от 25 кадъра в секунда. Причината е, че в Испания се използва телевизионната система PAL (фазова променлива линия), който представлява изображението с 625 хоризонтални линии и показва 25 изображения в секунда. Със сигурност сте чували и за системата NTCS (Национален комитет по телевизионна система), излъчвано от САЩ и Япония, което показва 30 изображения в секунда от по 575 реда. Специалистите наричат всяко едно от тези изображения „картина“, преводът на английския термин кадър.
Много интересно. Много благодаря.